ТОЛЕДСКАТА СТОМАНА

Производството на стомана и оръжия започнало едновременно с появата на града, дори може да се каже, че градът се появил заедно със знаменитото изкуство на местните ковачи.
Така или иначе, името Толедо в продължения на цялата своя история се асоциира не само с географското разположение, но и със знаменитите остриета, които ковали още иберите и келтите, живели по тези места още преди 3 хиляди години.
Известно е, че армията на Ханибал през 3 век преди нашата ера, преди похода си към Рим, се е въоръжила именно в Толедо.

Дълго време по целия свят не съществувало изкуство на закаляване на стоманата, равно на толедското. Но през 5-ти век от нашата ера на територията на Сирия се появила технология, взаимствана от Северна Индия и доведена до съвършенство в Дамаск. Новите мечове с необичаен рисунък на остриетата в продължение на много векове са недостижим идеал. В много справочници се твърди, че толедската стомана е един от вариантите на Дамаската, донесена от арабите в Толедо, което не е съвсем вярно. Мюсюлманите не се интересували от толедското оръжейно производство, защото в този момент разполагали с оръжие, което не било по-лошо от това на вестготите. И точно те не възнамерявали да делят държаната в строга тайна технология с християните.
През 11-ти век с преминаването на Толедо към Кастилия, производството отново се върнало на пълна мощност. За сраженията си реконкистите трябвало да въоръжат стотици хиляди войници с оръжие, превъзхождащо по качество оръжието на противника.
Пред толедските майстори стояла нелесната задача да надминат, или поне за начало да достигнат качеството на знаменитите дамаски остриета. Традиционните мечове, от незапомнени времена произвеждащи се в Толедо, нямали равни по здравина. Дамаските обаче, при същата здравина, били и пластични. При сгъване на 90 градуса острието, направено по източна технология, се разгъвало без загуба на качествата, докато европейската стомана при този тест се чупела.
Инструменти и способи за изучаване на чуждите и създаване на свои технологий нямало. Имало само и едиствено собствен натрупан опит. Температурата на метала определяли на око, според цвета, а процесът на обучение на новите майстори бил не толкова предаване на знания, колкото придобиване на практически опит в продължение на много години. Как в такива условия се обезпечавало производство на десетки хиляди изделия е истинска загадка. Доста бързо толедците си изяснили, че рисунъка на повърхността на дамаските остриета е естествен, а не нанесен, и че за материал се използва смес от твърда стомана с меко желязо. След като бъде изковано, острието придобива структура, редуваща мек и гъвкав слой с твърд. Колкото и удивително да звучи, технологията била повторена, а още по-удивително е, че майсторите от Толедо не възнамерявали да спрат до тук.
Дамаската стомана при цялата си легендарност има сериозен недостатък - при попадане на частички меко желязо върху режещата част, тя се разрушава на това място. Толедските майстори разработили технология, позволяваща избавяне от този проблем. Заготовките за мечовете се правели от "сандвич", където централната част била мека и пластична, което осигурявало на оръжието необходимата гъвкавост. Именно към тази част се закрепвал ефеса на оръжията, затова острието никога не се отчупвало. Около мекия център, наричащ се «alma de hierro», тоест "душата на желязото", се поставял слой стомана, от която се изковавали остри и твърди режещи остриета, нямащи недостатък.
Някои, не особено компетентни източници, противоположно на "Дамаската версия" твърдят, че толедската стомана няма вътрешна структура. В това е лесно да се повярва, тъй като структурата на материала не се вижда, на повърхността винаги има само твърда стомана. Затова пък такова твърдение е лесно да се опровергае, като се направи древния тест с огъване на острието.

За осъвършенстване на технологията били необходими 500 години, но към 16-ти век остриетата от Толедо си възвърнали званието "най-добри". Производството процъфтявало, експортирайки хиляди и хиляди изделия по целия свят.
Оръжейни майстори от много страни предпочитали да поръчват остриета в Толедо, окомплектовайки ги след това със собствени ефеси, ножници и други елементи.
Започнали обаче да се появяват масово фалшификати, затова през 1567 година бил издаден указ на краля, който гласял: "Заповядвам да се отказва помощ на тези, които внасят в нашето кралство всякакви мечове и, за да се разпознават мечовете, произведени в Толедо, те трябва да имат отметка и знак на майстора, от когото са направени и на мястото, където са произведени и ако у някого бъде намерен фалшив, да му се отнеме".
В днешни дни толедската стомана не се използва за военни цели. Но, влизайки във всеки магазин за хладно оръжие не само в Толедо, но и на други места по света, не е трудно да се намери огромен асортимент от ножове, мечове и саби с марката "Толедо". Тази дума отдавна гарантира великолепно качество и строго съблюдаване на технология. Голяма част от изделията са предимно с декоративна цел. Затова при избора на истинско толедско изделие с изключително качество трябва да се ориентирате преди всичко по цената.

Направете Вашия личен избор ТУК. Наближават празници! Зарадвайте себе си или скъп приятел! Докоснете се до древния дух на Толедо!